Бедността рядко се изчерпва само с липсата на достатъчен доход. Тя често е съчетание от несигурна заетост, затруднения при плащането на основни разходи, лоши жилищни условия, енергийна бедност, ограничен достъп до здравеопазване, ниско образование, липса на интернет и неблагоприятна среда за учене на децата. Когато тези лишения се натрупват в едно домакинство, те взаимно се усилват и ограничават възможностите за трайно излизане от бедност.

Статията на Павлина Младенова „BG-MPI като ESG-инструмент: многоизмерно измерване на бедността и отчитане на социалното въздействие в България“ представя авторски, национално адаптиран модел за оценка на многоизмерната бедност – BG-MPI (Bulgarian Multidimensional Poverty Index). Индексът е разработен въз основа на международно утвърдения метод Alkire–Foster и глобалния мултидименсионален индекс (Global MPI), и има за цел да допълни официалните показатели, като даде по-подробна картина на конкретните лишения, които засягат домакинствата.

Защо е необходим многоизмерен подход?

В България показателят AROPE се използва за наблюдение на риска от бедност или социално изключване. Той обединява доходната бедност, материалните и социалните лишения и ниската трудова интензивност. AROPE е важен за сравнение между държавите и за проследяване на общите тенденции, но не показва достатъчно ясно какви са конкретните проблеми на отделното домакинство и кои от тях следва да бъдат адресирани с приоритет.

Например две семейства могат да попадат в една и съща статистическа категория, но да имат напълно различни потребности. В едното водещ проблем може да бъде липсата на отопление и натрупаните сметки, а в другото – непосещаването на училище, липсата на устройство за учене или невъзможността да се получи навременна медицинска помощ. Еднаква мярка за двете семейства не би довела до еднакъв резултат.

Именно тук BG-MPI има добавена стойност. Той не се ограничава до въпроса дали домакинството е бедно, а показва от какво е съставена бедността – кои лишения са налице, колко са на брой, каква е тяхната интензивност и кои области изискват първа намеса.

Какво измерва BG-MPI?

BG-MPI включва девет индикатора, групирани в три основни измерения. Първото е икономическата сигурност: финансови затруднения и просрочия, невъзможност за посрещане на неочакван разход и енергийна бедност, невъзможност за поддържане на подходяща температура в жилището. Второто е човешкият капитал: ниско образование на грижещия се възрастен, непосещаване на детска градина или училище и липса на подходящи условия и ресурси за учене. Третото измерение е достъпът и социалното включване: жилищни лишения, затруднен достъп до здравни услуги и липса на интернет.

Всеки индикатор се отчита като наличие или отсъствие на конкретна депривация. Когато едно домакинство има най-малко три от деветте лишения, то се определя като намиращо се в ситуация на многоизмерна (мултидименсионална) бедност. При пет или повече лишения се приема, че е в крайна многоизмерна бедност. Освен общата оценка индексът позволява да се проследи приносът на всяко лишение и да се сравни състоянието преди и след прилагането на конкретни мерки.

Предложено е и разширение BG-MPI+, което добавя индикатор за структурен риск при еднородителски домакинства с деца, както и член от домакинството с хронично заболяване или увреждане. Целта е по-точно да се разпознават семейства, при които грижата за децата, ограничената възможност за трудова реализация и липсата на подкрепяща среда увеличават риска от трайна бедност.

Какво показва проучването сред 82 семейства?

В рамките на дисертационното изследване моделът е приложен към данни от 82 семейства с деца от различни части на страната. Резултатите имат изследователски, а не представителен за цялото население характер, но ясно показват натрупването на различни лишения в едни и същи домакинства. По индекса BG-MPI 26 от изследваните 82 семейства, или 31,7%, са определени като намиращи се в ситуация на многоизмерна (мултидименсионална) бедност, а 13 семейства, или 15,9%, попадат в ситуация на крайна бедност. При домакинствата в бедност са засегнати средно около 56% от наблюдаваните индикатори, което потвърждава, че уязвимостта рядко се дължи само на един пробле или  лишение.

Най-често установеното лишение е невъзможността за посрещане на неочакван разход, която засяга половината от семействата. Значими са и затрудненията в достъпа до здравна помощ, жилищните проблеми и енергийната бедност, отчетени при приблизително една трета от домакинствата. Резултатите показват също, че при почти всички семейства, определени като намиращи се в крайна бедност — около 15% от изследваните домакинства — е налице ниско образование на възрастните, които се грижат за децата.  При част от семействата към тях се добавят нередовна образователна ангажираност на децата, липса на условия и устройство за учене, ниско образование на грижещия се възрастен или хронично заболяване и увреждане. Тези резултати подкрепят необходимостта помощта да се организира като интегриран пакет от социални, образователни, здравни, жилищни и трудови мерки, а не като отделни еднократни интервенции.

Какво показва проследеният случай?

Практическата приложимост на модела е илюстрирана чрез проследяване на домакинство с един родител и две деца в периода 2021–2023 г. В началото семейството е изправено пред тежки материални, образователни, жилищни и здравни лишения. В рамките на периода настъпват някои подобрения – възстановено е електрозахранването, променен е начинът на готвене – от готвене на дърва към готвене на електричество – и е достигнат минимален образователен праг в домакинството.

Различните индекси отчитат тази промяна по различен начин. Global MPI регистрира намаляване на интензивността на бедността като показва кои лишения са отпаднали и кои остават. AROPE обаче продължава да определя домакинството като изцяло изложено на риск. BG-MPI отчита частично подобрение, но показва, че семейството остава в крайна многоизмерна бедност. Особено важно е, че лишенията, свързани с децата, остават непроменени.

Този резултат показва, че подобряването на отделни материални условия не води автоматично до по-добри перспективи за децата. Без редовно посещение на детска градина или училище, условия за учене, интернет, здравен достъп и подкрепа за родителя рискът от възпроизвеждане на бедността между поколенията остава висок.

От оценка към конкретни мерки

Основното предимство на BG-MPI е възможността оценката да бъде превърната в план за действие. След определянето на профила на лишенията могат да се разработят интегрирани пакети мерки, насочени конкретно към установените проблеми. При детски лишения приоритет могат да бъдат посещаемостта, подкрепата за учене и здравната профилактика. При жилищна и енергийна бедност са необходими мерки за стабилизиране на основните условия на живот. При затруднен здравен достъп са подходящи здравна медиация, регистрация при общопрактикуващ лекар и съдействие за получаване на необходимото лечение.

В статията е направена и симулация на възможен пакет мерки. Ако при наблюдаваното домакинство се осигурят редовно посещение на училище, устройство и място за учене, интернет и достъп до здравни услуги, броят на лишенията би намалял чувствително. При допълнителна жилищна стабилизация и базова заетост на родителя и задържане на работа, семейството би достигнало границата на прага за многоизмерна бедност. Това показва как индексът може да подпомага избора на мерки с най-голям очакван ефект.

BG-MPI като инструмент за социално въздействие и ESG

BG-MPI е представен и като възможен инструмент за отчитане на социалното въздействие в контекста на ESG политиките, които обхващат въздействието от екологично, социално и корпоративно управление. По отношение на социалното въздействие, в практиката организациите често отчитат броя на проведените обучения, предоставени помощи, размера на даренията или броя на обхванатите лица. Тези данни показват извършената дейност, но не винаги доказват дали ситуацията на хората действително се е подобрила.

Многоизмерният индекс позволява да се въведе базова оценка преди интервенцията и повторна оценка след нея. Така резултатът може да се отчете чрез отпадане на конкретно лишение – например възстановен достъп до отопление, преодоляна здравна бариера, осигурен интернет, подобрена училищна посещаемост или стабилизирани жилищни условия, задържане на работа на родители. Това превръща докладването за социално въздействие от описание на дейности към измерване на реална промяна, и дава възможност за мобилизиране на корпоративни ресурси в подкрепа на социални политики.

Подходът е приложим както за публични политики, така и за програми на общини, неправителствени организации и компании. Той може да подпомогне и дейностите по Европейската гаранция за детето, защото позволява мерките за образование, здраве, хранене, жилище и социално включване да бъдат свързани с конкретни показатели и проследими резултати.

Заключение

BG-MPI предлага нова перспектива към бедността в България – като съчетание от взаимно свързани икономически, образователни, жилищни, здравни и дигитални лишения. Индексът не заменя официалните показатели, а ги допълва с по-задълбочена диагностика на ниво домакинство.

Неговата основна стойност е връзката между оценката, конкретните мерки и измерването на резултатите. Така социалната подкрепа може да бъде по-точно насочена, а социалното въздействие – по-ясно доказано. За да бъде моделът прилаган по-широко, са необходими допълнителни изследвания върху по-големи и разнообразни извадки, включително по региони и уязвими групи. Въпреки това разработката показва значителен потенциал за по-ефективно управление на социалните политики и за устойчиво преодоляване на бедността, особено сред децата и семействата в най-голям риск.

По статията на Павлина Младенова: „BG–MPI като ESG-инструмент: многоизмерно измерване на бедността и отчитане на социалното въздействие в България“, публикувана в Сборник с доклади от Шестата студентска и докторантска конференция на тема „Икономическа интеграция, трансформации и устойчивост: европейски и глобални перспективи“, организирана от Университета за застраховане и финанси (УЗФ), Балканската асоциация на икономическите университети и Tirana Business University и проведена на 15 май 2026 г. Сборникът можете да разгледате на следния линк: https://uzf.bg/monografii-uchebnitsi-uchebni-pomagala