Диляна, Мария и Ива са доброволци и участници в проект „Активни днес – уверени утре“, финансиран по програма CERV на Европейския съюз, изпълняван от сдружение „Лицата на хората“ в партньорство със СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Първомай. Проектът цели да развива граждански умения у учениците срещу насилието чрез повишаване на осведомеността за правата и ценностите на ЕС.
Те са ученички в 10. в клас в СУ„Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Първомай. Всяка от тях има свои интереси и хобита. Свързва ги приятелство и това, че могат да разчитат една на друга. Все още нямат конкретни планове към какво ще се насочат след завършване на средно образование, но отсега те са активни млади хора и участват в различни дейности в училището.
Най-напред искаме да ви благодарим, че сте доброволци в проект „Активни днес-уверени утре“! Вие много ни помагате за това как да представим темите така, че да са интересни и какви интерактивни игри да включим. Това, че участвате в игрите и дискусиите, много помага да „се разчупи леда“. Благодарим ви!
Вие имате интерес по темата за превенция на насилието и сте активисти в различни дейности в училището. Този февруари по случай Световният ден за борба с тормоза в училище вие сте провели анкета с ученици от трети клас. Разкажете ни повече, как се роди идеята за анкетата?
Избрахме един от третите класове и решихме да ги попитаме чрез анкета какво мислят по въпросите за агресията в училище. Всъщност ние не направихме само анкета, ние направихме презентация с която им разказахме историята на розовата фланелка, направихме и материали за самия час. Бяхме приятно изненадани, че децата вече бяха запознати с историята, бяха много активни, участваха и беше много полезно да работим с тях.
Какво разбрахте от участниците в анкетата?
Диляна: Анкетата беше анонимна. Някои деца споделиха свои лични истории и преживявания. Момчетата отговаряха по-кратко, а момичетата отговаряха по-подробно.
Мария: Например един от въпросите беше „Какво е агресия?“, на който момчетата отговаряха само с една дума „бой“, а момичетата описваха повече неща, като обиди, викане, бутане, говореха повече за тормоз на психическа основа.
Ива: За момчетата агресията е бой, а момичетата говореха повече за обидите, заплахите. Най-общо това, което разбрахме, е, че те имат информация какво е агресия и училищен тормоз, а някои дори имат личен опит или са ставали свидетели.
Какво ви донесе лично на всяка от вас този опит?
Мария: Нещо различно, нещо, което правя за първи път. Останах с хубави емоции от самия ден.
Ива: Останах с добри впечатления от класа и това, че бяха много активни.
Диляна: За мен е добър опит, защото мисля, че им дадохме възможност да участват. Беше много вълнуващо, децата се справиха отлично.
Има ли според вас конкретна възраст или период, в който децата и юношите са особено уязвими/ застрашени от училищен тормоз?
Диляна: Мисля, че от първи до осми клас е периодът, в който има по-често агресия между учениците. След девети и десети клас почти няма. Тогава учениците вече са по-наясно със себе си, знаят кои са и към какво се стремят.
Мария: Според мен няма определена възраст. Винаги може да си застрашен от психически и физически тормоз.
От какъв вид насилие?
Психическо. То е най-често срещаното.
Кое е по- тежко за преживяване, психическото или физическото насилие?
(В един глас): Психическото.
Мария: Аз мисля, че физическото преминава по-бързо, но психическото насилие се преживява по-трудно.
Диляна: Зависи, дали ще се засегнеш от това, което ти казват, дали си устойчив, или – не и дали ще ти повлияе.
Ива: И дали ще можеш да го преодолееш. Ако не го преодолееш, винаги го помниш, остава в главата ти, повтаря се като филм.
Какво помага на децата и юношите да се справят с насилието? На вас какво ви помага?
Диляна: Изговарянето. Да споделиш с близък, родители… по-точно с приятел.
Ива: Повече споделяш с приятел, не толкова с близки и роднини.
Диляна: Това може да е грешка понякога, защото може приятелката да те издаде и след това още повече да си наранен.
Мария: Съгласна съм, но мисля, че ако нещата са станали по-сложни, задълбочили са се, трябва да се намесят родители, учители, психолог.
Диляна: Ако човек не споделя, това се натрупва. Ако го споделиш с приятели, олеква ти.
Ива: Това е същото и като се ядосаш. Ако много задържаш яда си, той в един момент излиза и може да кажеш или направиш неща, които не си мислил да кажеш или не си искал да направиш.
Диляна: Може да не успееш да говориш, но можеш да напишеш. Може всеки ден например да си записваш, ако няма с кого да говориш, докато пишеш, пак ти олеква.
Ива: Аз пък успявам да се справям с гнева, като рисувам или слушам музика. Понякога това ми е достатъчно.
Мария: Аз пък обичам да гледам филми, успявам да се разсея, да насоча фокуса на друго място и да се разтоваря.
Диляна: Или като ходим на фитнес… (смеят се)
Ива: Затова има и боксова круша, възглавници за хвърляне (смеят се)
Мария: Има и такива, които не искат нито да говорят с някого, нито да рисуват, нито да ходят на фитнес. Те продължават да дълбаят, да са негативни, да провокират.
Диляна: Да, например, когато си успешен ,много хора може да искат да те провалят.
Това, че някой успява, също може да е повод за негативни отношения? Това е интересно на фона на работата ни по проекта, където работим по казуси, в които учениците са обект на тормоз, защото имат някакъв недостатък и са уязвими.
Диляна: Както в казуса, по който работихме в обучението днес, за новата ученичка, която другите опитват да провокират, за да видят дали е силна. Най-добрият отговор е да не им обръща внимание, да не им показва, че се засяга.
Мария: Защото така те още повече ще я нападат.
Ива: Тя може да ги игнорира, те ще опитват, ще опитват и ще я оставят… но ще се насочат към някой друг, който е слаб в този момент…
Започнахме с историята за розовата фланелка. Какво мислите за тази история, тя повтаря ли се и как изглежда днес, какви са днешните провокации?
Според нас на всеки може да му се случи да стане обект на подигравки, но в днешно време не ни се вярва, че някой би се вдигнал на протест заради това или в защита на друг човек.
Благодарим ви за този разговор!
Интервюто води Милена Маринова – един от обучителите по проекта.
Снимки: личен архив
Проектът е финансиран по програма CERV на Европейския съюз. Съдържанието не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.
