Интервю “Активни днес – уверени утре”

„Ролята на педагогическия съветник в училище е широкообхватна, но най-вече е свързана с това да помага на подрастващите да опознават себе си и да развиват емоционални и социални умения“ Интервю с Павлина Георгиева, педагогически съветник в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Първомай. Павлина Георгиева е един от обучителите по проект „Активни днес – уверени утре“, финансиран по програма CERV  на Европейския съюз, изпълняван от сдружение „Лицата на хората“ в партньорство със  СУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Проектът цели  развиване на граждански умения срещу насилието чрез повишаване на осведомеността за правата и ценностите на Европейския съюз. „Казвам се Павлина Георгиева. От 22 години работя в сферата на образованието, а от 20 години съм педагогически съветник в СУ “Проф. д-р Асен Златаров”- гр. Първомай. Завършила съм в Пловдивския университет специалност Психология при проф. Румен Стаматов в годините, когато психологията не беше толкова популярна. Споменавам името на професора, защото той засили интереса ми към науката за изследване на човешката душа. Никога не съм спирала да уча и продължавам да се обучавам. Имам първа квалификационна степен по психология към Софийски университет „Св. Климент Охридски”.  Обичам своята работа и влагам цялата си душа в нея.  Ролята ми като педагогически съветник е широкообхватна, но […]

25.05.2024

„Ролята на педагогическия съветник в училище е широкообхватна, но най-вече е свързана с това да помага на подрастващите да опознават себе си и да развиват емоционални и социални умения“

Интервю с Павлина Георгиева, педагогически съветник в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Първомай.

Павлина Георгиева е един от обучителите по проект „Активни днес – уверени утре“, финансиран по програма CERV  на Европейския съюз, изпълняван от сдружение „Лицата на хората“ в партньорство със  СУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Проектът цели  развиване на граждански умения срещу насилието чрез повишаване на осведомеността за правата и ценностите на Европейския съюз.


„Казвам се Павлина Георгиева. От 22 години работя в сферата на образованието, а от 20 години съм педагогически съветник в СУ “Проф. д-р Асен Златаров”- гр. Първомай. Завършила съм в Пловдивския университет специалност Психология при проф. Румен Стаматов в годините, когато психологията не беше толкова популярна. Споменавам името на професора, защото той засили интереса ми към науката за изследване на човешката душа. Никога не съм спирала да уча и продължавам да се обучавам. Имам първа квалификационна степен по психология към Софийски университет „Св. Климент Охридски”.  Обичам своята работа и влагам цялата си душа в нея.  Ролята ми като педагогически съветник е широкообхватна, но най-вече е свързана с това  да помага на подрастващите да опознават себе си и да развиват емоционални и социални умения“.

Като специалист с дългогодишен опит от работа с деца и юноши в училище какви са твоите наблюдения за различните възрасти и агресията?

Въпреки че агресивното поведение е приемано за негативна поведенческа проява, то неизменно присъства в целия процес на развитието. 

На учениците от начален етап (от 1 до 4 кл.)  се налага да приемат правилата, които създава училището. А правилата са свързани със спазване на определени норми на поведение, както и с приемане на задължения, което се оказва ново в света на детето. Има деца,  които по-лесно се адаптират към училищните изисквания, по-лесно комуникират с останалите и се справят по-добре с поставени задачи и определено по-рядко проявяват агресивно отношение. Но за други деца  адаптирането е свързано с преминаване през предизвикателства в отношенията с връстници и търсене на собствено място в групата, като понякога това може и да е свързано с агресивно поведение.  На този ранен етап нашите интервенции са предимно чрез използването на терапевтични приказки, които предлагат друга перспектива към възприемането и преживяването на често срещани ситуации и чувства на детето (вижте тук ) Друга използвана техника е арт терапията, която съчетава специфични познавателни и практико-приложни дейности. Най-често децата рисуват, за да изразят своите емоции и чувства, тъй като в този период е по-трудно да се изразяват вербално. Затова и по-често изразяват своите емоции  чрез поведение (вижте тук)  Сещам се за един случай – работя с едно дете в училище, което намери свой начин да се справя с емоциите и трудностите – като поправя различни неща. Поправи бравата на кабинета ми и провери състоянието на всички мебели и на стола ми. Аз разбирам,  че това е неговият начин да направи връзка. Този случай ми потвърждава, че всяко дете е един свят, който чака да бъде опознат, приет и обичан.

През периода на юношеството се установяват морални норми, които се противопоставят на търсенето на идентичност, отстояването на личността и силни емоции. Този период е свързан с много големи промени във физическото, психическото и когнитивното развитие. Подрастващите често преминават границата на допустимото в комуникацията си с околните, пораждат се сложни въпроси, характерни за възрастта. Конфликтните ситуации възникват много бързо като пожар, от нещо дребно се създава огромен проблем като, че ли решение не съществува. На този етап нашите интервенции са прилагане на анти-булинг програми – провеждане на разговори с ученика и с класа; оказване на емоционална подкрепа; консултиране на ученика в криза; обучение в психо-социални умения. Консултациите са свързани най-вече с обсъждане на емоциите, които ни завладяват в такъв момент и чувствата, които създават у нас.  Необходимо е време, за да може детето да премине през всички фази на промяната и постигне напредък в своето  развитие.

Сподели ни от твоята практика какви са спецификите и предизвикателствата в работата с деца и юноши извършили или пострадали от училищен тормоз?

Училищният тормоз нанася тежки  поражения върху психиката. Независимо дали детето тормози или е тормозено то има нужда от подкрепа. Затова във всеки един случай това, което правя е да създам грижовна училищна среда, основана на доверие и закрила. Лично за мен предизвикателство в тези случаи е да се срещам и говоря с родителите, които страдат, когато детето им преживява физическа или емоционална болка.

В нашето училище за радост не сме имали тежки случаи на училищен тормоз. Но се отнасяме изключително сериозно към всички ситуации на агресия и насилие между учениците. Следваме алгоритъма за прилагане на Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в училище. Това е процедура, която налага да се проведат разговори с учениците и родителите. Моята роля като педагогически съветник е да им помагам да разберат и да преосмислят ситуацията. Предлагам на децата да си представят, че могат да върнат времето назад и имат възможност да постъпят по друг начин – какъв биха избрали, дали отново ще направят или кажат същото или ще изберат друг път за реакция. Без да съдят другия, а да анализират собствените мисли и преживявания, т. нар. рефлексия. След като детето осъзнае, че е имало и други възможности, които биха имали безконфликтни последствия, определено си дава сметка за случилото се. По този начин децата трупат опит, осъзнавайки силата на думите и последствията. Разбират коя реакция е била по-подходяща, че е имало и друг начин нещата да се случат, някои се извиняват на другия или пък гледат да го избягват. Всяко дете решава само по какъв начин ще се отнесе следващия път. Това е особено преживяване за тях, защото трябва да бъдат честни със себе си и да изразят своите чувства, което не е лесно.

Относно родителите – някои от тях не приемат, че точно тяхното дете е постъпило нередно. В тези случаи трудно се провежда комуникацията. Други пък заявяват, че не могат да се справят с децата си и изискват само училището да вземе мерки. Има и родители, които изцяло липсват в семейството по една или друга причина – там нещата са още по-трудни, защото грижите по отглеждането на децата са поети от роднини или близки. Всичко това е още една предпоставка за проблемите, които се случват в процеса на порастването на децата.

Превенцията, както  и последствията от агресията и насилието са проблеми не само на съвременното училище, затова  работим и с различни институции като  Детска педагогическа стая, Отдел Закрила на детето и Център за обществена подкрепа.

Според теб какви умения за справяне с агресията е нужно да развиваме у децата и юношите?

Едно от най-важните неща, според мен и като педагогически съветник, и като родител е примерът, който даваме и това да поставяме здравословни граници, както на себе си, така и на децата във всяко едно отношение. Така по естествен път те се научават как да реагират, какви да бъдат и какво да не допускат. На ниво училище уменията, които развиваме са свързани със самопознание и самоконтрол, осъзнаване и поемане на отговорност, умение за разбиране емоциите и нуждите и на другите хора, овладяване на гнева, толерантността като ценност във взаимоотношенията между хората и др.

От позицията на опита ти случва ли се семейството и  училището да си партнират в превенцията на агресията и насилието?

Ролята на семейството е най-значима за изграждане личността на детето и формиране на неговия характер, но и за превенцията на насилието и възпитаването на устойчивост. В училище превенцията е на ниво клас и на ниво отношения между учениците и между тях и учителите. Разбира се, партньорството между семейството и училището е най-полезния подход за превенция на агресията и насилието. В нашето училище имаме добри практики за работа с родителите и те са все по-отворени  към съвместни инициативи и дейности. Работим за повишаване информираността им по различни въпроси като това им дава възможност да открият различни гледни точки и алтернативни решения  за справяне с предизвикателствата в живота. Реализираме и срещи с външни специалисти –психолози и най-вече училището ни винаги е отворено за диалог с родителите. Вижте повече тук

Среща с родители по НП “Заедно за всяко дете“, ноември 2022 г., най-вдясно е Милена Рангелова, психотерапевт и външен обучител по програмата.

Какво според теб помага на децата и юношите да се справят с насилието в училище и извън него?

Според мен семейството е първото място, което  установява пространство, изпълнено с любов и даващо на децата обич, внимание, нежност, грижа, доверие … – нещата, които помагат за справяне с насилието, но голяма част от родителите трудно балансират. Да си родител е най-голямата радост, но и изключителна отговорност в намирането на път към собственото ти дете. Както казва психиатърът Рос Кембъл „Децата могат да бъдат оприличени на огледала. Те отразяват, а не започват любовта. Ако им се дава любов, те я връщат. Ако нищо не им е дадено, те няма какво да върнат.“

Много е важна и външната среда за развитие, затова  училището ни много работи за това да създава положителна среда с ясни правила. От няколко години работим по национални програми и опитваме да прилагаме, но и самите ние да създаваме добри практики. Също така голям брой ученици участват в  разнообразни занимания по интереси, където развиват своите умения и  намират различни възможности да изявяват себе си.

Участието на учениците в различни дейности, като тези в проект „Активни днес – уверени утре“ също им помага да развиват умения за справяне с насилието и агресията. Темите на обученията по проекта са разнообразни – говорим за дискриминацията, за насилието основано на пола, за училищния  и кибертормоза и въвличаме учениците в интерактивни игри и дискусии. Това е възможност за тях да се информират и да се подготвят за реакция срещу различни форми на насилие.

Проектът е финансиран по програма CERV на Европейския съюз. Съдържанието не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.